Зъбният камък е отлагане, което се формира върху повърхността на зъбите в близост до венеца. Може да бъде разположен над венеца (супрагингивален) или под венеца (субгингивален). Цветът му може да бъде от бледо жълт до тъмно кафяв. Зъбният камък при пушачите се оцветява в по-тъмен цвят. Най-голямо количество зъбен камък се отлага в областта около отворите на слюнчените жлези, вътрешните повърхности на долните предни зъби и върху външните повърхности на горните 1-ви и 2-ри молар и понякога върху задните повърхности на последните молари.

Субгингивалният зъбен камък се отлага под венеца в т.нар. парадонтален джоб. Подвенечният зъбен камък се открива по-трудно от супрагингвиналния. Най-чест признак за него е сивеенето на гингивата (венеца). Открива се и чрез сондиране под венеца. Подвенечният зъбен камък е по-твърд и по-плътно прикрепен към кореновата повърхност.

Зъбният камък представлява минерализирана зъбна плака. Неорганичната част на зъбния камък се състои от калциеви и фосфатни соли, както и от магнезиеви соли и микроелементи. Органичната част съдържа предимно десквамирани епителни клетки, хранителни остатъци, левкоцити и множество микроорганизми. Зъбният камък има пореста структура. Неорганичните съставки на надвенечния зъбен камък идват от слюнката, а на подвенечния – от солите на серума.

Грапавата повърхност на зъбния камък е идеално място за задържане на микроорганизми, а порьозната му структура е резервоар за бактериални токсини и антигени. Той пречи на местата на прикрепване на епитела към зъба и предизвиква механично дразнене. Ако не бъде отстранен предизвиква възпаление на меките тъкани, като гингивити, пародонтити, може да последва и стапяне на алвеоларната кост. Всичко това може да доведе до последваща загуба на зъбите. Настъпилото възпаление създава условие за натрупване на още повече зъбен камък, който впоследствие засилва възпалението.

Почистването на зъбния камък може да бъде извършено само в клинични условия. Това става чрез ултразвук – ръчно или механично – като най-добри резултати се постигат при комбинацията от двата метода. Механичното почистване се извършва с ултразвуков апарат, с който се премахват грубите отлагания от зъбен камък. Използват се различни накрайници, които трептят и напукват зъбния камък и по този начин го отстраняват. Най-малките отлагания на зъбен камък се почистват със специални ръчни инструменти.

След почистването с ултразвук и ръчни инструменти зъбите трябва да бъдат полирани. Това може да бъде направено с „Air Flow“ или с четка и паста. Полирането с „Air Flow“ се извършва със специален апарат, който разпръсква под високо налягане вода и сода. Водата измива остатъците от плаката, а содата премахва налепите и неутрализира киселата среда в устата.

Полирането с четка и паста се извършва на бавни обороти. Пастата съдържа абразивни частици, които премахват налепите и оцветяванията.

За да се предпазим от образуване на зъбна плака е необходимо добро почистване на зъбите с четка и използването на вода за уста.